Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шлагер
шлагерен
шлайфам
шлайфане
шлайфмашина
шлака
шлейф
шлем
шлеп
шлепчия
шлифер
шлиферен
шлифовам
шлифоване
шлифовка
шлифовчик
шлосер
шлосерен
шлосерка
шлосерски
шлосерство
шлюз
шлюпка
шляене
шляп
шляпам
шляпане
шляпвам
шляпване
шляпна
шляхта
шляхтич
шляхтичка
шляя се

шля̀хтич м. Истор. Полски дворянин. Той виждаше ония дни, когато стихията на въстанието рушеше охолството, с което той, шляхтичът, беше свикнал. Ст. Дичев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.