Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шпага
шпалир
шпалта
шпаньолски
шпацирам
шпациране
шпация
шпек
шпеков
шперплат
шперплатен
шперплатов
шперц
шпион
шпионаж
шпионин
шпионирам
шпиониране
шпионка
шпионски
шпионство
шпиц
шпицкоманда
шпор
шпора
шпоря
шприц
шприцовам
шприцоване
шприцьор

шпиц неизм., прил. (нем.). Остар. Който е с остър връх; островръх. Той гледаше със стъклен поглед и модерните шпиц обуща на лекаря, и малкото му коремче. Смирненски.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.