ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
| шпага
шпалир
шпалта
шпаньолски
шпацирам
шпациране
шпация
шпек
шпеков
шперплат
шперплатен
шперплатов
шперц
шпион
шпионаж
шпионин
шпионирам
шпиониране
шпионка
шпионски
шпионство
шпиц
шпицкоманда
шпор
шпора
шпоря
шприц
шприцовам
шприцоване
шприцьор
|
шпиòнин, мн. шпиони, м. (нем.). 1. Лице, което се занимава с разузнаване и предаване обикн. на военни, стопански и други държавни тайни в полза на друга държава. Военни аташета — хитър свят — / и вестникари кухи! Що ги гони, / дали приятели са те, или шпиони? К. Христов. По цяла нощ момчетата придебват, / готови да ударят със куршум / шпионина в граничните ни дебри. Ламар. Шпионите се унищожават като вредни насекоми. Л. Стоянов. 2. Стесн. Разг. Неодобр. Лице, обикн. наето, което наблюдава действията и намеренията на някого с цел да доносничи. Борис беше шпионин, поставен от чорбаджиите, за да следи кой как работи. Дим. Димов.
|