Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
юнак
юнакиня
юнаков
юначага
юначен
юначество
юначина
юначно
юначност
юнашки
юнащина
юнга
юне
юнец
юни
юница
юнкер
юнкерски
юноша
юношески
юношество
юношки
юнски

ю̀нкер м. (нем.). 1. Остар. Младеж, който следва във военно училище за офицери; курсант. Още от четвърти клас Митя беше решил да постъпи във военното училище. Стана юнкер. Стаматов. 2. Книж. Немски (пруски) дворянин земевладелец.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.