ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
| юнак
юнакиня
юнаков
юначага
юначен
юначество
юначина
юначно
юначност
юнашки
юнащина
юнга
юне
юнец
юни
юница
юнкер
юнкерски
юноша
юношески
юношество
юношки
юнски
|
юнàчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който притежава качества на юнак; храбър, смел, сърцат, героичен, силен, юнашки. Гордей се, мой народе мрачни, / имал си синове юначни. Вазов. Беше юначен, работлив и сръчен момък. Елин Пелин. Тази е тя, неговата юначна майка, която изгуби тримата си по-малки синове. А. Каралийчев. 2. Който изразява юначество. Мъжете придобиха юначен изглед. Елин Пелин.
|