|
джубè, мн. -та, ср. (араб.). Остар. Дълга горна дреха от сукно, обикн. подплатена с кожа. Една иска да ѝ купи сукно за антерия, друга за джубе. Каравелов. Вървяха (болярите) бавно и тежко, пременени с дълги сукнени, от разен цвят, джубета, обточени с лисичи кожи. Вазов.
|