Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
кяр
кярене
кяря

кяр, кя̀рът, кя̀ра, мн. кя̀рове, кя̀ра (сл. ч.), м. (перс.). Диал. Печалба. Пролетес отидоха в Добруджа пуста / вcu братя на кяр цялолетен. П. П. Славейков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.