Речник

нỳжда ж. 1. Потребност от нещо, необходимост да стане, да се извърши нещо. Пари трябва да се търсят от по-богатите и ако не дават, да се намери начин да им се вземат за общото благо, за нуждите на народното дело. Дим. Талев. Кой можеше да отрече тогава нуждата на въстанието, сполуката на борбата? Вазов. Ако Людмила има нужда от отпуска, тя сама ще си поиска. А. Гуляшки. Културни нужди. 2. Оскъдица на материални средства; бедност, нищета, мизерия. При голяма нужда, преди да поиска от чужди хора, старият мислел, мълчал. Йовков. Той съсед без помощ в нужда не е оставил и до сега никому вратата си не е затворил. П. Ю. Тодоров. 3. Тежко положение, в което се намира човек; беда, неволя, затруднение. Народ такъв за друго недостоен, / освен за мъки, нужди и тегла. П. Р. Славейков. Умря Младенчо!... И мъчно беше дяду Славчу, и тежко му беше. Плака като дете, жали като жена; па най-напокон... привикна и на тая нужда. Влайков. Приятел в нужда се познава. Погов. □ Голяма (малка) нужда (евф.) ‒ естествена физиологическа потребност за изхвърляне на изпражнения или урина. Няма нужда ‒ не трябва. Ходя по нужда (евф.) ‒ изхвърлям изпражнения или урина.