Речник

цял, -а, -о, мн. цèли, прил. 1. От който не е взето, отнето нещо; неначенат, ненакърнен. Баницата е цяла. Ябълката е цяла. 2. Който не е повреден, счупен. Някъде може да се видят, прикрепени към стените огледала, цели или само парчета. Йовков. Изпуснах яйцето, но остана цяло. 3. Който е в пълния си брой, състав, количество; всичкият. Цялото събрание потрепера от ужас при тия думи. Вазов. Цялата махала се разбужда, разтреперана от страх. Величков. Изядохме цяло кило грозде. || Напълно всичкият, всичкият без изключение. Очи тъмнеят, глава се люшка, / уста проклинат цяла вселена! Ботев. Целият хълм беше покрит с палатки. Йовков. Грозната вест се разнесе из уста в уста по цялото поле. Елин Пелин. Защо цялата трепереш? Да не би да ти е студено? П. Михайлов. Дядо Корчан цял сияеше от радост. Елин Пелин. 4. Който трае определено време без прекъсване. Цели три месеца по ясното небе се не мярна ни сянка от облачец. Елин Пелин. Цели шест месеца не сме те виждали. А. Каралийчев. И Иванко от няколко време насам съвсем друг е станал: мисли много, не спи по цели нощи. В. Друмев. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи. Елин Пелин. 5. Който е еднакъв или близък по количество, размер на нещо или някого. Цели ята от гларуси се виеха край морето. Йовков. Тръгна да си върви и Дона сред цяла дружина жени в шарени носии. Дим. Талев. 6. Истински, същински. Ти си цял мъченик, каза Рада състрадателно. Вазов. Цял глупак излязох. 7. Като същ. ср. цяло — а) Книж. Нещо единно, което не може да се раздели. Книгата ми вътрешно представлява едно органическо цяло, а не случайна сбирка. П. П. Славейков. Единно цяло. Неделимо цяло. б) Мат. Число, което не съдържа дроби; цяло число. Отговорът на задачата е две цяло и три десети. □ Викам (крещя) с цялото си гърло (от цяло гърло) (разг.) — викам (крещя) с пълен глас, гръмогласно. Скокът му беше толкова лек и висок, че селяните изпаднаха във възторг и ревнаха с цяло гърло. Дим. Ангелов. Не съм с целия си (ум) (разг.) — побъркан съм. Тая вечер ти не си с целия си ум! За какви скумрии разправяш? К. Петканов. Цели обуща — високи затворени обуща, които покриват глезените. Имаше и цели, и половинки обуща като за мене. Ст. Чилингиров. Цял свят (знае) (разг.) — всички (знаят). Защо криеш, цял свят знае, че ще се жениш. Цялата работа е (разг.) — всичко се състои в това. Фиката му каза, че бедните са милиони и милиарди, че те ще вземат властта в свои ръце и ще заживеят човешки. Цялата работа е да им се напълнят главите. Г. Караславов. Цял-целеничък (разг.) — съвсем цял, както си е, непокътнат. Ето и мечката пред мене — цяла-целеничка — рунтава, с едра глава. Д. Немиров.