Речник

член¹, члèнът, члèна, мн. члèнове, члèна (сл. ч.), м. 1. Отделно лице от определена общност. Очакваха още двама членове от семейството. Вазов. Чингелов беше по-голям граматик и краснописец и от Лазар Глаушев, и от всички по-учени членове на общината. Дим. Талев. Равноправен член на обществото. || Лице, което влиза в състава на организация или колективно тяло. Те бяха членове на панагюрския революционен комитет. Величков. Член на правителството. Профсъюзен член. 2. Само мн. Крайниците на човек или животно. Студът се усилваше и вкочаняваше членовете му. Вазов. Това е великолепно, силно и красиво животно с трепетни и нервни членове. Йовков. 3. Отделна част от текст на закон, договор и под., която носи самостоятелно означение и има своя номерация. Той беше осъден без съд, без обръщане към никой член от углавния наказателен закон. Вазов. 4. Мат. Отделна величина от числа, които съставят пропорция или уравнение. 5. Книж. Мъжки полов орган. □ Дописен член (остар.) — член-кореспондент на академия или на научно дружество.

член², члèнът, члèна, мн. члèнове, члèна, (сл. ч.), м. Грам. Окончание или отделна частица, чрез която се разграничават определени или неопределени предмети. Членът за женски род в българския език е -та, а за среден род -то. Определителен член. Неопределителен член. □ Кратък член — член -а или -я на имена от мъжки род, ед. ч., напр. човека, учителя, добрия, втория, нашия. Пълен член — член -ът или -ят на имена от мъжки род, ед. ч., напр. човекът, учителят, добрият, вторият, нашият.