ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
| юз
юзда
юздечка
юзина
|
юздà ж. 1. Приспособление за управляване на кон при яздене или каране, направено от ремъци, което се надява на главата коня, като се вкарва в устата му напречна метална част. Той спря, откачи по един каиш на конете, сне им юздите и им даде стиска сено. Йовков. Той не можеше да го управлява, дърпаше юздата насам-нататък и кончето минаваше ту от една, ту от друга страна на шосето. Елин Пелин. Каруцарят води коня за юздите, за да не тръска. К. Константинов. 2. Металната част от това приспособление. Хубавият кон изви шията си като лебед, задъвка юздите и заудря с крак в земята. Йовков. Антон тръгна от страна на кончето, което нервно дъвчеше юздата. Ем. Станев. Стар кон не си гризе юздата. Погов. □ Отпускам юздите на някого (разг.) — оставям някого да върши каквото си иска, да своеволничи. Нито ти ни пита, когато тръгна с Бояна, нито тя. И за всичко е виновен баща ви, той ви отпусна юздите. К. Петканов. Стягам (посвивам) юздите на някого (разг.) — държа строго някого, не му позволявам да своеволничи. Пък на снаха си Димка посвий юздата! Ти си господар в къщи, не тя. И. Волен.
|