РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЖÈЛВИЦА¹ ж. Диал. Умал. от желва¹; желве¹. Малката желвица, кога се излупи от яйцето, съвсем прилича на порасналата желва. Д. Манчев, БЕ III, 49.

ЖÈЛВИЦА² ж. Диал. Умал. от желва²; желве².

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

Източник: Речник на българския език (онлайн)