ЖÈЛВИЦА1 ж. Диал. Умал. от желва1; желве1. Малката желвица, кога се излупи от яйцето, съвсем прилича на порасналата желва. Д. Манчев, БЕ III, 49.

ЖÈЛВИЦА2 ж. Диал. Умал. от желва2; желве2.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)