РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ЗАЧУ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от зачувам¹ и от зачувам се; чуване, дочуване.

ЗАЧУ̀ВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от зачувам²; отглеждане, отчуване.

ЗАЧУ̀ВАНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от зачувам³ и от зачувам се; запазване.

Източник: Речник на българския език (онлайн)