ЗАЧУ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от зачувам1 и от зачувам се; чуване, дочуване.
ЗАЧУ̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от зачувам2; отглеждане, отчуване.
ЗАЧУ̀ВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от зачувам3 и от зачувам се; запазване.
