РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ИЗГРЕША̀ВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от изгрешавам¹ и от изгрешавам се; сгрешаване, сбъркване.

– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ИЗГРЕША̀ВАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изгрешавам² и от изгрешавам се.

– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

Източник: Речник на българския език (онлайн)