РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)


ИЗГРЕША̀ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от изгрешавам1 и от изгрешавам се; сгрешаване, сбъркване.

– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ИЗГРЕША̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изгрешавам2 и от изгрешавам се.

– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)