ИЗЯ̀ДБИНА ж. Диал. 1. Само ед. Присвояване на чужд, обикн. общ, селски имот от някого; изяднина, изяжба.

2. Обикн. мн. Ежби.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)