ИЗЯ̀ДБИНА ж. Диал. 1. Само ед. Присвояване на чужд, обикн. общ, селски имот от някого; изяднина, изяжба.
2. Обикн. мн. Ежби.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
