КАЩЯ̀ЛО въпросит. нареч. Диал. За изразяване на изненада от някакво действие, факт; как може, как е възможно, нима е възможно, как. — Ами ако беше шпионин? Кащяло да бъде шпионин! — обади се възмутено старецът. Нали ти казах, сине, че познавам хората... Как може да бъде шпионин, като не е... П. Вежинов, ЗНН, 163. Упоритият селянин най-после стана, като посочи Брайкова. Кмет е още, кащяло да не дойде! А. Страшимиров, А, 618. Довечера ще завъртим едно чеверменце. Кащяло в село да ям сухоежбина! Ем. Станев, ИК III, 220. — Стигат ли ти тебе парите? Ми не стигат, майсторе!... На вас стигат ли? попитал майсторът .. Кащяло! Нали за туй се караме! отговорили те. Хр. Пелитев, Ст, 1966, бр. 1039, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)