МУ̀СЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от муся и от муся се. — Методи — върна го Лина. — Аз мисля, че ти трябва да престанеш с това мусене .. Ако продължава така .. Най-после и аз имам гордост! М. Грубешлиева, ПП, 302.
