МУ̀СЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от муся и от муся се. — Методи върна го Лина. Аз мисля, че ти трябва да престанеш с това мусене .. Ако продължава така .. Най-после и аз имам гордост! М. Грубешлиева, ПП, 302.


Източник: Речник на българския език (онлайн)