РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ОКУМЯ̀ВАМ¹, -аш, несв.; окумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Окумвам¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОКУМЯ̀ВАМ², -аш, несв.; окумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Окумвам², окумям. окумявам се, окумя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Източник: Речник на българския език (онлайн)