РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)


ОКУМЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; окумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Окумвам1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОКУМЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; окумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Окумвам2, окумям. окумявам се, окумя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)