РАЗДЕЛЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Разпределяне, обособяване на нещо в отделни части; разделяне, деление, дележ. Някогашните области били унищожени и териториалното разделение се извършило по съвсем нов начин. Д. Маринов, ИБЛ [еа]. За качествено ново социално развитие можем да говорим само когато започне да се преодолява именно икономическото разделение на света. Ние, 2002, кн. 9 [еа].
2. Обособяване на групи, съсловия и под. в някаква общност; разделяне, деление, дележ. Тази приватизация е съпроводена с груби и многобройни нарушения на закона. В резултат на това се задълбочи разделението на българското общество на бедни и богати. Тема, 2001, бр. З [еа].
◊ Разделение на властите. Юрид. Основен принцип на демократичната държава, съгласно който всяка една от трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) е независима от другите и се осъществява от свои органи. Търновската конституция определя функциите и компетентността на централните органи на държавната власт съобразно принципа за разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. ЕнцТ [еа]. Демократичната парламентарна република има принципи, различни от тези на монархията. И основната разлика е в разделението на властите. Дем., 2001, бр. 98 [еа]. Разделение на труда. Иконом. 1. Обособяване на видовете труд, на отделните дейности в дадено общество, държава или общност от държави. Забелязва се известно разделение на труда: жените плетат мрежи или работят в градините, а мъжете ходят на лов за риба или за дивеч. М. Марчевски, ОТ 1985 [еа]. Пазарната икономика на западните страни .. до голяма степен е продукт на изгодното за тези страни международно разделение на труда. И. Атанасов, ОТ [еа]. 2. Обособяване на видовете труд, на отделните дейности в дадено производство. Това разделение на труда, което различава манифактурата от обикновения занаят, подпомага развитието на производството. Ив. Унджиев, ВЛ, 15.