БАЛАНСЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от балансирам като прил. 1. При който има равновесие между отделните съставки, страни на нещо; уравновесен. Ние все още трябва да извършим истинска революция в областта на храненето, за да постигнем балансирано хранене, при което да има не само зърнени храни, но и зеленчуци, и риба, и плодове. Т. Кюранов, АП, 60.
2. Прен. Който се характеризира с умереност, избягване на крайности, крайни становища и под.; умерен. Балансирана позиция. Балансирано изказване.