БЕЗДУ̀ШНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Проява или качество на бездушен (в 3-5 знач.). — Ти .. не гледаш с канцеларска бездушност на професията си. А. Гуляшки, МТС, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)