БЕЗЖЍЗНЕНО нареч. 1. Без прояви на живот. Дали пък не го уби? Той се наведе и го извади навън — момчето все така безжизнено лежеше на ръцете му. П. Вежинов, ДБ, 81. Наблизо, .., лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп. Елин Пелин, Съч. I, 155.
2. Без жизненост, без чувство; безчувствено, неизразително. Той се обърна и погледна тъста си. Под нахлупения до ушите каскет очите на бъчваря гледаха тъпо и безжизнено. Ем. Станев, ИК III и IV, 407. Изкупление бе съдбата на фон Гайер, който чакаше наказанието си с безжизнено равнодушни очи. Д. Димов, Т, 596.