БЕЗМЕТЀЖНО. Книж. Нареч. от без- метежен; спокойно, безбурно. Над тая къща ангелът на благополучието е разперил тихите си крила и я пази от зло. Изглежда, че животът в нея ще върви безметежно до дълбоката старост на нейните стопани. Ем. Станев, ИК III и IV, 286. Но не било писано да пристигна безметежно до спокойното място! А Гуляшки, ЗР, 202.