БЕЗОБРА̀ЗНИК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който върши безобразия, държи се крайно неприлично, възмутително. — Да, този безобразник — и тя посочи към Кънча, .. — позволи си да ми говори дързости, да ме оскърби. Т. Влайков, Мис., 1894, кн. 6-7, 384.
