БЕЗОСНОВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Кииж. Неоснователен. Междувременно Мелетий Софийски информира Григорий Доростоло-Червенски за причините, поради които е арестуван. Той, разбира се, ще представи нещата като безоснователна клевета, ще намекне, че в основата били „старите сметки“, които имал със софийския управител и с някои от тамошните български първенци. З. Маркова, БЕ, 214. Безоснователни слухове. Безоснователно обвинение. Безоснователна надежда. Безоснователно твърдение.