БЕЗПЪ̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Рядко, Безпътица (в З знач.). Има читатели пияници .. За този род читатели е все едно кой е авторът на книгата, какви са идеите му и дали изобщо има някакви цялостни идеи или сам се лута в лишена от всякакви принципи безпътност. О. Василев, ЖБ, 268-269.
2. Остар. Неприлична, непристойна постъпка; безпътство. Духовенството не ся възпротиви на влизанието на тези чужденци в святинята им, но с условие да не направят никоя безпътност. П. Кисимов, ОА II (превод), 96.