БЕЗСТОПА̀НСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма стопанин, който не е собственост, притежание па някого. Настанихме се в една палатка, безстопанствена, както ни казаха, дето спяха безплатно неколцина туристи като нас, в двора на горското училище. К. Константинов, ППГ, 191. Някой се обади, че преди малко в конака докарали два безстопанствени коня, единия бял. П. Стъпов, ЖСН, 297.
2. Който не се стопанисва добре, който не се поддържа в добро състояние. В завод „Христо Смирненски“ има около 30 тона разни безстопанствени машини, негодни вече за работа. ВН, 1960, бр. 2607, 2. Безстопанствено имущество. // Който показва недобро стопанисване. Безстопанствено отношение към обществената собственост.