БЕЗЧЍНСТВАМ и (остар.) БЕЗЧЍНСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша безчинства. Колкото по-често из селата ставаха обири и убийства, толкова по-люта омраза закипяваше в гърдите за отмъщение. Ето на̀, убиха Мемиша .. Сега заптии ще плъзнат по селата, ще разпитват, ще ядат и пият, ще безчинствуват. Д. Марчевски, ДВ, 76. Случваше се и друго: ако дойде турски или арнаутски зулумджия и безчинствува в селския дом — стопанинът или неговият син дига секирата и му разцепва главата на две. Д. Талев, И, 259.


Източник: Речник на българския език (онлайн)