ЕДНОБА̀ГРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Едноцветен. Не по-малко прекрасна е гледката и на юг.., чак до хоризонта, стопил в себе си и слял в еднобагрената равнина и масивите на Родопите и Рила. Й. Радичков и др., ГСП, 94.


Източник: Речник на българския език (онлайн)