ЖЕЛА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който съответства на желанията, очакванията, който се желае да стане; желан, нужен. Как е нужна и безнадеждна такава смърт! О, как е тя желателна, необходима за нещастните, като мене! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 149. – Една конфедерация на поробените източни страни, колкото и да е желателна, е неосъществима – казваше той. Ст. Дичев, ЗС I, 304. – И повтарям безброй пъти молитвата. Оставям душата да говори, слушам що иска и я усещам омотана в желателните си стремежи. Ем. Станев, А, 100. Какво прекрасно и похвално дело и колко желателно нещо е, щото и останалите наши еднородни архиереи да отърсят фенерската тиня. Г, 1863, бр. 4, 26.
2. Диал. Склонен, предразположен. Да го [имота] взимат и да го работят, само да дава повече хляб. И аз не съм желателна да има гладни хора при толкоз земя. Ил. Волен, МДС, 147.