ЖЕСТОКОСЪРДÈЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е жесток по характер; безмилостен, безжалостен, коравосърдечен. Противоп. добросърдечен. – Вие се оказахте по-жестокосърдечен от мене, реакционера, народняка. Увлякохте хиляди, изпратихте ги на изтезания и смърт. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 547. Той, като е препирлив с домашните, жестокосърдечен към слугите и студен към сродниците, става на всичките предмет на омраза и отвращение. Ал. Кръстевич, ВПЖ, (превод), 76.