ЖИЗНЕРА̀ДОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Радост, бодрост, доволство от живота. От цялото му същество лъха жизнерадост и безгрижие и той изглежда безпричинно щастлив и весел. Й. Йовков, Разк. I, 64. Особено много обичаше Юлек. Може би затова, че той често се отбиваше в нейното магазинче, поседяваше и отиваше все тъй весел и засмян, оставяйки частица от своята жизнерадост. В. Геновска, ПЮФ, 102. Когато понаредих дюкяна и закачих кепенците, дойде буля Ана. Стройна и висока, пълна с жизнерадост, тя не говореше, а викаше с ясен мелодичен глас. Ст. Чилингиров, ХНН, 72. И въобще поемата на Раздяла е поема на жизнерадостта – пълна противоположност на песента на отчаянието и безцелието на живота. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 155.