ЖИЗНЕРА̀ДОСТНО. Нареч. от жизнерадостен. Младежът се изсмя високо и жизнерадостно така, както можеха да се смеят само безгрижни момчета. Д. Димов, Т, 560. Той отново скочи жизнерадостно от стола. Н. Каралиева, Н, 49.
