ЗАБЕЛЕЖЍТЕЛНО нареч. 1. В значителна степен. Носех вар на едни трънчани. В началото те се смееха на меките ми длани, но после постепенно станаха забележително по-сериозни. Д. Цончев, ОТ, 76. Броят на извършените престъпления намаля забележително в сравнение с предидущата година.
2. Като вмет. дума. За изразяване на изненада или възхищение от някакъв факт. На въпрос от страна на светиня му кои сме и по каква работа ходим отговорих, че сме хора пътници, искаме малко хляб. Той ни покани вътре, и забележително, в най-чистата си стаичка, която притежава всеки свещеник. З. Стоянов, ЗБВ I, 321.