ЗАБЛÈЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заблея се като прил. Разг. Пренебр. Заплеснат. В магистралата бе винаги шумно и опасно за заблеяни хора като него. К. Колев, ТЕ, 82. Той е толкова заблеян, че като върви, не вижда къде стъпва.
