ЗАБРАНЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от забранявам1 и от забранявам се.

ЗАБРАНЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от забранявам2 и от забранявам се; отбраняване, забраняне2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)