ЗАБРЕМЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; забременèя, -èеш, мин. св. забременя̀х, прич. мин. св. деят. забременя̀л, -а, -о, мн. забременèли, св., непрех. За жена или женско животно – ставам бременна; зачевам. В края на учението си тя се залюбва с един свой състудент и забременява от него. Ем. Манов, БГ, 232. От някое време насам Богинка забременя и често боледуваше. Ил. Волен, ДД, 39. Умря ѝ най-голямото детенце и тя горко плака тогава, но скоро пак забременя. Раждаше почти всяка втора година и, както беше редно, сама кърмеше децата си. Д. Талев, ПК, 104.
ЗАБРЕМЕНЯ̀ВАМ2, -аш; забременя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Правя жена или женско животно да забременее. забременявам се, забременя се страд.