ЗАВЛАДЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; завладèя, -èеш, мин. св. завладя̀х, прич. мин. св. деят. завладя̀л, -а, -о, мн. завладèли, св. Остар. 1. Непрех. Започвам да владея, да властвам, да управлявам. Между тем регентът К. Александър умря, а завладя ново регентство с патриарха Николая Мистика начело. Н, 1882, кн. 1, 235. След смъртта на Али паша завладя в Цариград старата турска партия, която в сарая се облягаше главно на султановата майка, и начело беше Махмуд-Недим паша. Св. Миларов, СЦТ, 48. Сега е потребно внимателно избирание на всичко, доде е още всичко в развитието си; защото мъчно ще е изпосле, кога завладее пак просташкото онова чорбаджийско и убийствено за напредъка на народа ни око, да са силим пак изново да уреждаме работите си. Лет., 1876, 8.
2. Прех. Започвам да разбирам или върша нещо много добре, с умение, майсторски; започвам да усвоявам, да овладявам. Все пак, тя беше доволна. И не толкова от изкуството на мъжа си, колкото от туй, че той завладяваше занаята, ставаше майстор. Д. Талев, ЖС, 104.
ЗАВЛАДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; завладèя, -èеш, мин. св. завладя̀х, прич. мин. св. деят. завладя̀л, -а, -о, мн. завладèли, прич. мин. страд. завладя̀н, -а, -о, мн. завладèни, св., прех. 1. Налагам властта си над нещо (обикн. територия, страна, селище и под.), като го взимам със сила, с бой; завземам, превземам. Когато полкът стигне Търново и го завладее, броят на въстаналите българи ще дойде най-малко 150 000. Ив. Унджиев, ВЛ, 49. С идването си в Европа турците завладяват Балканския полуостров и го владеят почти изцяло допреди 100-120 г. П. Делирадев, БГХ, 9. По инстинкт, по възпитание и практика в живота тя бе атеистка като прадедите си, които никак не се смущаваха от Бога, когато завладяваха света. Д. Димов, ОД, 151. // Заграбвам2, обсебвам. Силата на Спиро Чауш бе нараснала много, той бе завладял едва ли не половината от града и от полето наоколо. Д. Талев, СК, 35. // Налагам икономическата си власт над нещо; завземам, превземам. Сметката ѝ [на фабриката] беше веднаж да завладее пазара, после да получи големи поръчки и тогава да развали качеството. П. Спасов, ХлХ, 175. ● Обр. Царството на елите ежеминутно расте, завладява цялата горна половина на урвата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 10. Заглади с важно и замислено лице прошарената си рунтава руса брада, която завладяваше съвсем бузите му, и подхвана, без да вдига гърбатия си нос от масата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 97.
2. Прен. Подчинявам някого или нещо на себе си, на волята си поради изключителните си положителни качества и умение, майсторство; обайвам, спечелвам, покорявам. Великият Апостол завладя своите съвременници с всеотдайната си любов към народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. На бай Димо, председателя, не му липсваха ни мечти, нито планове за бъдещето. Беше улегнал от годините човек и умееше да завладява хората. Кр. Григоров, Н, 109. Инженер Мечков беше завладял Беров със своята непосредствена откровеност и го беше предразположил да говори повече, отколкото е потребно при първо познанство. Д. Кисьов, Щ, 81. Домна ценеше своите чарове и смяташе да получи благоволението на шефа. Тя беше готова да го завладее, да демонстрира превъзходството си. Б. Болгар, Б, 123. Завладявам сърцата и умовете. Δ Завладявам публиката. Δ Завладявам слушателите. Δ Завладявам аудиторията.
3. Прен. За нещо красиво, увлекателно – силно въздействам върху мислите, чувствата, съзнанието на някого; увличам, обайвам, покорявам. И само зарад нея, зарад смеха и зарад хубостта ѝ, която завладяваше всички като с магия, жените купуваха евтината стока на Калуда и щедро ѝ плащаха. Й. Йовков, СЛ, 58-59. Натискам педалите. Бързината ме завладява все повече, лицето ми е каменно. К. Калчев, ДНГ, 7. Беседата беше много жива и страстна и завладяваше вниманието ни. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 19. Книгата го завладя и покори. Прочете я на един дъх. Ив. Хаджимарчев, ОК, 83. Съблазнителният образ растеше и го завладяваше. Елин Пелин, Съч. IV, 27. // Прен. За мисъл, чувство и под. – обхващам, обземам съзнанието на някого. Запътвам се към бреговете на реката. Завладява ме опасната мисъл да се окъпя. К. Калчев, ДНГ, 37. Той си спомни за подхвърлената сутринта от съученика му идея и тя го завладя всецяло. Г. Русафов, ИТБД, 239. Нона стоеше настрана и гледаше небето, едно чувство на успокоение, една сигурност, че е у дома си я завладяваше. Й. Йовков, ЧКГ, 244. Заслушан в песента, той сещаше нейната тъга да се просмуква дълбоко в душата му, да го полюшва и унася. Думите не чуваше, те не бяха и важни. Мъката, що трептеше в напева, неусетно го бе завладяла дълбоко. Ст. Дичев, ЗС I, 64-65. Ян Бибиян прекара неспокойна нощ. Желанието му да отиде на Луната оживя в него и завладя душата му. Елин Пелин, ЯБЛ, 12.
4. Остар. Успявам да обуздая, да овладея силни емоции или чувства. Когато завладях себе си, видях, че и Юдита бе дала воля на сълзите си. ССГ (превод), 142. Тя слушаше като замаяна, не можеше да завладее, да подреди, да обхване с мисълта си новите, макар и не съвсем непознати чувства, които бликаха буйно в нея. Д. Талев, И, 206.
5. Остар. Достигам до способност, умение да върша нещо много добре, майсторски; усвоявам, овладявам. А в такива минути малкият барабанчик израстваше пред мене като нещо чародейно и велико, което е завладяло тайната да прави чудеса само с две малки черни пръчици. Ст. Чилингиров, ХНН, 134. Петнадесет години е употребил той, додето да завладее предмета, да намери отговор, който да го удовлетвори. Д. Благоев, ЛКС, 120. завладявам се, завладея се страд. И зе и той да се завладява от мисълта на невяста Панчовица, и той зе вече да привикнува към нея. Т. Влайков, Съч. II, 107.
ЗАВЛАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; завладèя се св., непрех. Остар. Овладявам се. – Знам те аз, Али ага, юнак човек си и държиш за клетвата си. – Аврам усети ситни, студени тръпки по гърба си, студенина обля лицето му, но бързо се завладя. Д. Талев, ЖС, 432.