ЗАГРАЖДÈНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Воен. Обикн. мн. Инженерни съоръжения и средства, които се разполагат в дадена местност с цел да се забави или спре движението на противника. Миноносецът излизаше на предна стража в морето, поставяше минни заграждения, ескортираше транспортни кораби до Кюстенджа и Сулина. О. Бояджиев, П, 46-47. Строяха нови противотанкови и противопехотни заграждения. Ж. Колев и др., ЖБП, 61. Телени заграждения.
2. Спец. Оградено място за отглеждане на домашни животни. В границите на заграждението за животни, съобразено с видовете, се осигурява твърдо и удобно място за почивка на всички животни. ДВ, 2012, бр. 87 [еа].