ЗАГРЍЖВАМ СЕ, -аш се, несв.; загрѝжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Започвам да се грижа за нещо или за някого. Тъничък бе малко и възслаб бе, ала сè можеше да се смята за ергенин. Та стрина Венковица се готвеше скоро и за снаха да се загрижи. Т. Влайков, Съч. II, 19. – Жельо, ние всички сме братя. Но нас ни заблуждават разни банкери, кожодери и продажници и ни смучат кръвчицата. Време е вече народът сам да се загрижи за себе си. К. Петканов, МЗК, 280. В Солун са конски пътеки, / ази са тогиз загрижих / как ще премяна прекарам, / като си кола имаме, / а пък коне си немаме! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 263.