ЗАДЕБЕЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; задебелèя, -èеш, мин. св. задебеля̀х, прич. мин. св. деят. задебеля̀л, -а, -о, мн. задебелèли, св., непрех. Спец. За част от тялото на човек или стъблото на растение или на участък от него – ставам с по-голяма дебелина от нормалното, увеличавам дебелината си. Интересен пример на миграция във връзка с размножаването е змиорката. Движи се обикновено нощем и изминава по 50 км в денонощие. През това време външният ѝ вид значително се променя. Очите ѝ се уголемяват, а кожата на тялото ѝ задебелява. Зоол. VII кл, 75-76. // Разг. Ставам по-дебел, по-пълен, по-груб; надебелявам. Той задебеля на снага, а гласът му стана дебел и дрезгав. У, 1871, бр. 6, 88. Маргида, Станоевата жена, задебеля, па и другите селяни си огладиха косъма. Ст. Загорчинов, ДП, 348.
ЗАДЕБЕЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; задебеля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Правя нещо да стане по-дебело. Виното и тлъстото месо задебелиха телата и затъпиха умовете. М 1857, 78. задебелявам се, задебеля се страд.