ЗАДЪЛБОЧÈНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от задълбочен. И в областта на науката Ст. Минчев работи със същата сериозност и задълбоченост, както и в областта на литературната критика. Ив. Богданов, СП, 167. За изкуството на преживяването е необходима психологическа задълбоченост, за изкуството на представянето – блестяща техника. Н. Лилиев, Съч. III, 286. Взе си чантичката и леко, за да не смути задълбочеността на мъжа си в играта, пристъпи към него. Ст. Даскалов, СЛ, 240. Задълбоченост на знанията. Задълбоченост на мисълта.


Източник: Речник на българския език (онлайн)