ЗАКЛЕЙМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заклеймя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. Силно порицавам, осъждам някого или нещо. На любимата си той бе издигнал величествен паметник, а враговете ѝ, които бяха и негови, заклейми в една изобличителна сатира – „В полите на Витоша“. М. Кремен, РЯ, 296. „Ти ще заклеймиш с хула и осъждане страха на цар и боляри, лукавата усмивка на владици!“ Н. Райнов, ВДБ, 177. – Аз виждам люде с вярна мисъл, с бодра грижа. Защо трябва да заклеймяваме вярата им, преди да я познаваме? М. Смилова, ДСВ, 150-151. заклеймявам се, заклеймя се страд. – Но нали хора като Самуилов трябва да се заклеймяват обществено, та да не могат да виреят. М. Марчевски, ТС, 79.
– От рус. заклеймить.