ЗАКЛЮЧÈНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Мисъл, утвърждение, което е логическо следствие от някакво разсъждение; извод1, умозаключение. „С мама няма да се разберем“ – изпъшка болно Тъкачев и спря, сякаш се изплаши от това заключение. Г. Караславов, ОХ, 192. Трябваше да се прави каквото правеха всички. До това заключение бяха принудени да дойдат и най-мъдрите, и замлъкваха. К. Величков, ПССъч. I, 17. През 1785 г. вече била открита войната между столицата и Румелия. На такова заключение ни навежда и обстоятелството, че за борба с „хасковските разбойници“ бил назначен нарочен командуващ. В. Мутафчиева, КВ, 60. От съдържанието на този [султански ферман] и други паметници може да се извади заключението, че еснафът се е ползвал със значителни права и привилегии. СбНУ, ХХХIII, LХI. Правя заключение. Стигам до заключение. // Обосновано мнение, оценка на специалист като краен резултат, завършек на някакви наблюдения. Младият социолог и есеист превръща сухата статия за военната дисциплина в развълнуван разказ, където съжителствуват белетристичната яснота и смелост на наблюденията с оригиналност на обобщенията и заключенията. Е. Каранфилов, Б III, 268. Повечето от тия присъди, благоприятни, .., различаваха се една от друга по гледните точки, както и по слога, по прийомите на писането и сполуката на изложението, по заключенията. Ив. Вазов, Съч. IХ, 195. Мина време, получиха се резултатите от един институт в София. Водата от знаменитата болница била слабо минерализирана. Учителят дълго препрочита заключението и накрая каза: – Минерализирана значи, че съдържа минерали. Нали? Г. Данаилов, КОС, 26. Давам заключение.
2. Последна част на някакво изложение, в което се дава обобщение на съдържанието или извод от него; завършек, край. Всяко литературно произведение си има увод, изложение и заключение. Св. Минков, РТК, 165. Пиша заключение на статията.
◊ В заключение. Книж. Накрая, за завършек. – Несъзнателен! – отсъди в заключение Червени. – Бяга от часовете по политическа подготовка като попарен. П. Вежинов, НС, 204. По красота тя няма равна на себе си, а по добро име малко са жените, които могат да ѝ съперничат. Ще прибавя в заключение, че за мене всичко това, което говоря в този час, е истина. Т. Нейков, ЗДК (превод), 125.